Създатели на българската държава (паметник)

„Създатели на българската държава“ е архитектурен комплекс посветен на 1300 години от създаването на българската държава. Монументът е разположен в най-високата част на Дунавската равнина - Шуменското плато - на 500 метра н.в. и се извисява над град Шумен.

С разпореждане № 23 от 14 март 1977 г. на бюрото на Министерския съвет е взето решение за изграждане на паметник, посветен на предстоящата 1300-годишнина от образуването на Първата българска държава. За целта през май 1978 г. се обявяват идейното задание, наградите и състава на журито, което да определи кой от кандидатстващите сдружения да изгради планирания монумент. Конкурсът преминава на два етапа. В първия вземат участие 15 колектива. 17 членното жури, председателствано от зам.-председателя на Комитета за култура проф. арх. П. Бербенлиев отсява проектите и до втория етап се допускат пет от тях. Премираният проект във втория тур е дело на колектив, в който участват скулпторите Крум Дамянов и Иван Славов, архитектите Георги Гечев, Благой Атанасов, художниците Владислав Паскалев, Симеон Венов, конструктор е инж. Преслав Хаджов. В процеса на работа този проект претърпява няколко изменения. През студените есенно зимни дни на 1979 - 1980 г се правят 1000 сондажа за взривяване на скалните маси. В един от тях на 31.01.1979 г., там където сега се извисява Симеоновата композиция, е вградена капсула със завет към идните поколения. Тържеството по този повод започва с камбанен звън. Текстът на завета е прочетен от Богомил Симеонов. Мемориалът пресъздава важни моменти от българската история от VII до Хв. Изграден е от 8 бетонни тела, оформящи две полузали. В композицията намират място българските владетели Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I утвърдили държавата като трета в Европа. В залата наречена "Златният век" наред със Симеон са книжовниците Климент, Наум и Ангеларий, болярите и войните. Мозайката- триптих срещу композицията на Симеон е дело на Симеон Венов и Владислав Паскалев. Всяко от телата, на които са монтирани мозайките е под различен ъгъл- 45º, 60 º и 90º. Стилът показва идеята за постъпателното развитие на държавата. Мозайките са изпълнени от два равностойни елемента: фигурите са съчетани в горната си част с доминираща над тях шрифтовата композиция. Чрез този прийом се развива идеята, че предците ни са създали и утвърдили държава не на завоеватели, а държава съществуваща благодарение на развита в нея цивилизация. Символ на тази цивилизация са буквите, които са представена чрез три отделни шрифта. В първото пано това е рунното писмо, “чертите и резките” използвани от прабългарите и славяните, сред които се отделя знака на Тангра. При второто пано е изписана глаголицата на светите братя Кирил и Методий, внасяща в покръстването знак за културно политическо, а не само религиозно значение. При третото пано кирилицата, наложена по-късно в целия славянски свят го приобщава към културата на човечеството. Войните в първото пано “Победителите” с акламации приветстват хана, облечен в пупурна ризница. Лицата на фигурите изобразени във второто пано имат нерадостно изражение. Така се показва, че акта на приемане на християнството не е минал без съпротива. Третото пано пресъздава братята Кирил и Методий, техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд, книжовниците и строителите на Златния век. Мозайките са изпълнени от 12 художници в София. Техниката на изработване е следната: камъчетата са поставяни в тави с леярска пръст. Фигурите са изпълнени в позитив, залети са с лепило и върху него е поставен плат. След транспортирането им до Домостроителен комбинат в Шумен са обърнати и залети с бял цимент и армиран бетон. Преди започване на монтирането им на бетонните тела платът е свален. Монтирането и изливането на телата се извършва паралелно. Преобладават естествени камъни съчетани с изкуствен смалт-златен, сребърен, червен и черен. Увенчаващият композицията знак на лъва е разположен на 52 м височина. Тежи 1000 тона и е изпълнен от 2000 елемента по-тъмен гранит. Зад опашката му има стилизирана пеперуда. В азиатската култура тя е символ на дълголетието. Както тя преминава през различни метаморфози така и в развитието си държавата ни преживява възход и падения през тринадесетте си века съществуване.

Връзката между град Шумен и монумента се извършва по 1300 стъпала осветени през нощта от високи спираловидни тела. На различни по дължина разстояния са оформени тринадесет площадки. Алеята започваща от сградата на Драматичен театър”Васил Друмев”с пиацета от четири грифона изпълнени от Иван Радев и е разделена на три части. Първата се състои от тринадесет водни каскади, дело на арх. Борис Камиларов и завършва в подножието на платото. Втората част по-тясна и по- стръмна от първата, има осем отклонения с места за отдих и зелени площи. Третата част, която е най-къса започва от кафе “Панорама” и завършва до фигурата на Аспарух. По средата ѝ се извисява мраморна колона от старопрестолния Велики Преслав.

Проф.Крум Дамянов е роден на 31.08.1937 г. в с. Ракитово Пазарджишко. Завършва Националната художествена академия – София в класа на проф. Любомир Далчев. Автор на паметниците ”Самарското знаме” 1977 г. в Ст.Загора, “Знаме на мира” 1980 г., София, “Асеневци” В.Търново 1985г, “Орфей” Кърджали, Часовниковата кула в Хасково, Кюстендил Паметника на ВМРО. Самостоятелни изложби: Шумен, Пазарджик, София. Преподавател във ВИАС и НАИ София. Почетен гражданин на Шумен от 1999 г. През 2009 г. получи наградата "Паисий Хилендарски" за цялостното си творчество.


С разпореждане № 23 от 14 март 1977 г. на бюрото на Министерския съвет е взето решение за изграждане на паметник, посветен на предстоящата 1300-годишнина от образуването на Първата българска държава. За целта през май 1978 г. се обявяват идейното задание, наградите и състава на журито, което да определи кой от кандидатстващите сдружения да изгради планирания монумент. Конкурсът преминава на два етапа. В първия вземат участие 15 колектива. 17 членното жури, председателствано от зам.-председателя на Комитета за култура проф. арх. П. Бербенлиев отсява проектите и до втория етап се допускат пет от тях. Премираният проект във втория тур е дело на колектив, в който участват скулпторите Крум Дамянов и Иван Славов, архитектите Георги Гечев, Благой Атанасов, художниците Владислав Паскалев, Симеон Венов, конструктор е инж. Преслав Хаджов. В процеса на работа този проект претърпява няколко изменения. През студените есенно зимни дни на 1979 - 1980 г се правят 1000 сондажа за взривяване на скалните маси. В един от тях на 31.01.1979 г., там където сега се извисява Симеоновата композиция, е вградена капсула със завет към идните поколения. Тържеството по този повод започва с камбанен звън. Текстът на завета е прочетен от Богомил Симеонов. Мемориалът пресъздава важни моменти от българската история от VII до Хв. Изграден е от 8 бетонни тела, оформящи две полузали. В композицията намират място българските владетели Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I утвърдили държавата като трета в Европа. В залата наречена "Златният век" наред със Симеон са книжовниците Климент, Наум и Ангеларий, болярите и войните. Мозайката- триптих срещу композицията на Симеон е дело на Симеон Венов и Владислав Паскалев. Всяко от телата, на които са монтирани мозайките е под различен ъгъл- 45º, 60 º и 90º. Стилът показва идеята за постъпателното развитие на държавата. Мозайките са изпълнени от два равностойни елемента: фигурите са съчетани в горната си част с доминираща над тях шрифтовата композиция. Чрез този прийом се развива идеята, че предците ни са създали и утвърдили държава не на завоеватели, а държава съществуваща благодарение на развита в нея цивилизация. Символ на тази цивилизация са буквите, които са представена чрез три отделни шрифта. В първото пано това е рунното писмо, “чертите и резките” използвани от прабългарите и славяните, сред които се отделя знака на Тангра. При второто пано е изписана глаголицата на светите братя Кирил и Методий, внасяща в покръстването знак за културно политическо, а не само религиозно значение. При третото пано кирилицата, наложена по-късно в целия славянски свят го приобщава към културата на човечеството. Войните в първото пано “Победителите” с акламации приветстват хана, облечен в пупурна ризница. Лицата на фигурите изобразени във второто пано имат нерадостно изражение. Така се показва, че акта на приемане на християнството не е минал без съпротива. Третото пано пресъздава братята Кирил и Методий, техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд, книжовниците и строителите на Златния век. Мозайките са изпълнени от 12 художници в София. Техниката на изработване е следната: камъчетата са поставяни в тави с леярска пръст. Фигурите са изпълнени в позитив, залети са с лепило и върху него е поставен плат. След транспортирането им до Домостроителен комбинат в Шумен са обърнати и залети с бял цимент и армиран бетон. Преди започване на монтирането им на бетонните тела платът е свален. Монтирането и изливането на телата се извършва паралелно. Преобладават естествени камъни съчетани с изкуствен смалт-златен, сребърен, червен и черен. Увенчаващият композицията знак на лъва е разположен на 52 м височина. Тежи 1000 тона и е изпълнен от 2000 елемента по-тъмен гранит. Зад опашката му има стилизирана пеперуда. В азиатската култура тя е символ на дълголетието. Както тя преминава през различни метаморфози така и в развитието си държавата ни преживява възход и падения през тринадесетте си века съществуване.

Връзката между град Шумен и монумента се извършва по 1300 стъпала осветени през нощта от високи спираловидни тела. На различни по дължина разстояния са оформени тринадесет площадки. Алеята започваща от сградата на Драматичен театър”Васил Друмев”с пиацета от четири грифона изпълнени от Иван Радев и е разделена на три части. Първата се състои от тринадесет водни каскади, дело на арх. Борис Камиларов и завършва в подножието на платото. Втората част по-тясна и по- стръмна от първата, има осем отклонения с места за отдих и зелени площи. Третата част, която е най-къса започва от кафе “Панорама” и завършва до фигурата на Аспарух. По средата ѝ се извисява мраморна колона от старопрестолния Велики Преслав.

Проф.Крум Дамянов е роден на 31.08.1937 г. в с. Ракитово Пазарджишко. Завършва Националната художествена академия – София в класа на проф. Любомир Далчев. Автор на паметниците ”Самарското знаме” 1977 г. в Ст.Загора, “Знаме на мира” 1980 г., София, “Асеневци” В.Търново 1985г, “Орфей” Кърджали, Часовниковата кула в Хасково, Кюстендил Паметника на ВМРО. Самостоятелни изложби: Шумен, Пазарджик, София. Преподавател във ВИАС и НАИ София. Почетен гражданин на Шумен от 1999 г. През 2009 г. получи наградата "Паисий Хилендарски" за цялостното си творчество.